Старобългарски речник
сластьнъ 
сластьнъ -ꙑ прил Сладък, сладостен, приятен, доставящ удоволствие раꙁлѫене вълагаетъ т. ѡтъ добродѣанꙑ дрѹжнꙑ. въспомнаетъ бо т любьвь родтелю ... похоть брашенъ многꙑхъ. сластьнꙑѩ похот СЕ 88b 5—6 ѹготовт сѧ отъселѣ. не на поко. н на пщѭ. н на но етеро ꙁемънꙑхъ красотъ. славънꙑхъ (погр. вм. сластьнꙑхъ, Р. Нахтигал, с. 279, бел. под линия) СЕ 90а 18 люта стъ ꙁма нъ сладъка порода. болѣꙁньно съмрьꙁен. нь сластьнъ поко С 91.4 Изч СЕ С Гр ἡδύς [τὰ] ἀπολαυστικά Нвб сластен ОА БТР АР