Старобългарски речник
сладъкъ 
сладъкъ -ꙑ прил 1. Сладък, приятен на вкус днⷭ҇е. моръскꙑѩ сланꙑіѧ водꙑ. сладькꙑ бꙑваѭтъ. авленемь своего влⷣ҇акꙑ СЕ 2b 5 бже бже нашъ. прѣложе пр мосѣ. водѫ горъкѫѭ. людемъ твомъ. въ сладъкѫѭ ... ст водѫ сѭ СЕ 6b 8—9 Срв. СЕ20b 17 бѣахѫ же въ цръквшт томъ ꙁмве жвѫште.  жърьц дноѭ лѣта сладька брашна подаꙗхѫ мъ С 227.30 сладъкъ стъ плодъ смокве  сльꙁъкъ С 350.25 подь сѣнь мѹ помꙑслхъ  сѣдохъ.  плодъ ѧ сладъкъ въ гр (!) м С 353.25 събърашꙙ съборъ. да не отъ внограда сладъко обьмьѭтъ гроꙁнов. нъ да ... себѣ с лоꙁѫ пагѹбꙑ сътворꙙтъ С 385.21 Образно. коль сладъка грътан моемѹ словеса твоѣ. пае меда ѹстомъ моїмъ СП 118.103 2. Прен. Мил, скъп, ценен онъ же ... рее къ женѣ сво ... ꙿто стъ слажде свѣтъ л л тъма. она же отьвѣшта свѣтъ стъ слажде С 25.23,24 ꙙдо мо сладъко. ште мало прѣтръп да съвръшенъ бѫдеш С 79.29 люта стъ ꙁма нъ сладъка порода С 91.3 Задушевен. патрархъ бесѣдовавъ сь н҄мь.  вьꙁлюбвъ го дѹховьнꙑ раꙁѹмъ же  ѹстро  сладькѫѭ бесѣдѫ С 288.19 СП СЕ С Гр γλυκύς ἡδύς μελισταγής γλυκύτατος γλυκύτης сладькъ сладокъ Нвб сладък ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ДА Срв Сладунята МИ ИД,МНЛом