Старобългарски речник
скѫдьлъ 
скѫдьлъ м 1. Покривна настилка, керемиди ꙇ се мѫж на одрѣ носѧште лвка ꙇже бѣ ослабленъ ... въꙁлѣꙁъше на храмъ. сквоꙁѣ скѫдель нꙁъвѣсшѧ . съ одромь (...) прдъ са М Лк 5.19 З А СК 2. Чиреп, къс от счупен глинен съд, черупка [образно] съше ѣко скѫделъ крѣпость моѣ СП 21.16 Изч М З А СК СП Гр κέραμοι ὄστρακον скѫдель скѫдоль скѫделъ Нвб скъндела ж диал Дюв скъдела ж диал Дюв БТР