Старобългарски речник
скѹмьнъ 
скѹмьнъ м Лъвче, млад лъв ѡбѩсѩ мѩ ѣко левъ готовъ на ловъ.  ѣко скѹменъ обітаѩ во съкровіштіхъ СП 16.12 бъ ... ꙁбавлъ естъ дшѭ моѭ. отъ срѣдꙑ скѹменъ посъпахъ съмѫщенъ СП 56.5 скѹмені рікаѭще вьсхꙑтеіте. ї спросіте ѹ ба піщѫ себѣ СП 103.21 їꙗковъ. съпавъ ꙗко львъ.  въста ꙗкоже скумьнъ С 478.25—26 Изч СП С От гр σκύμνος скѹменъ скумьнъ Нвб Ø