Старобългарски речник
скръбѣт 
скръбѣт -скръбл҄ѭ -скръбш несв 1. Скърбя, тъжа, жаля, огорчавам се, опечалявам се слꙑшавъ же юноша слово отде скръбѧ М Мт 19.22 ЗI, А. Срв. Мк 10.22 М З ꙇ скръбѧще ѕѣло наѧсѧ глт емѹ еднъ кожъдо хъ. еда аꙁъ есмъ г М Мт 26.22 З А ꙇ поемъ петра.  оба сна ꙁеведеова. наѧтъ скръбѣт  тѫжт М Мт 26.37 З А въꙁърѣвъ на нѧ съ гнѣвомъ. скръбѧ о окаменен срдца хъ. гла кѹ. простьр рѫкѫ твоѭ М Мк 3.5 З А СК ѡн же наѧсѧ скръбѣт  тѫжт М Мк 14.19 З ѣко скръблѫ ѩдро ѹслꙑші мѩ СП 68.18 къ гю егда скръбѣхъ. воꙁъвахъ ї ѹслꙑша мѩ СП 119.1 же скрьбтъ къ етꙑремъ десꙙтемъ да прбѣгатъ. же сꙙ веселтъ кꙿ н҄мъ прітѣкатъ С 95.18 блаженꙑ павьлъ ... рее. не вел҄ѫ вам не вѣдѣт о ѹсъпьшїхъ да не скрьбте С 488.10 Безпокоя се, тревожа се, страдам, измъчвам се. се отецъ тво  аꙁъ. скръбѧщѧ скааховѣ тебе М Лк 2.48 З А СК Б помілѹі мѩ гі ѣко скръблѫ. съмѩте сѩ отъ ѣрості око мое. дша моѣ  ѫтрѫба моѣ СП 30.10 2. Прич. сег. деят. като същ. скръбѧще м мн οἱ ϑλιβόμενοι Скърбящите, огорчените, опечалените, тъжните гі бже нашъ. ѹтѣшене скръбѧщмъ. ꙇ плаѭщмъ сѧ ѹвѣтъ ... сꙑ СЕ 57а 25  скръбꙙштꙙѧ прѣпокот прлежꙙ. ашеѭ стѹденꙑ водꙑ С 550.17—18 съмѣреньмъ скръбѣт μετριοπαϑέω Изпитвам състрадание, съчувствам, състрадавам бѹ да прностъ дарꙑ же (...)твꙑ о грѣсѣхъ. съмѣре(...)мъ скръб(.) (т) могꙑ Е 10а 7—8 Изч М З А СК Б Е СП СЕ С Гр λυπέομαι ϑλίβομαι ὀδυνάομαι συλλυπέομαι скрьбѣт Нвб скръбя остар диал