Старобългарски речник
скръбьнъ 
скръбьнъ -ꙑ прил 1. Скръбен; който изпитва скръб; тъжен, печален скръбьнъ вамъ сповѣдаѭ сꙙ С 429. 21 2. Скръбен; който предизвиква скръб, тъга, мъка бѫдѫтъ бо дъне т скръбьн М Мк 13.19 З Образно. тѣснꙑхъ же тѣхъ вратъ. ꙇ скръбънааго пѫт. се сѫтъ дѣла. алъкане жѧдане. ꙁемелѣгане СЕ 69b 21 ѫꙁъка бо врата  скръбенъ пѫть. въводѧ въ жвотъ. ꙇ мало естъ тѣхъ. ꙇже  обрѣтаѭтъ СЕ 89b 8 3. Като същ. скръбьнаꙗ ср мн τὰ λυπηρά Мъка, трудност, неприятност ѹготовт сѧ отъселѣ ... на вꙿсѣ скръбьнаа. радость творѧща. на бжѭ жꙁнь СЕ 90а 22 скръбьнъ бꙑт λυπέομαι, ϑλῖψιν ἔχω Скърбя, огорчавам се, опечалявам се, нажалявам се ꙇ скръбьн бꙑшѧ ѕѣло М Мт 17.23 въ мрѣ скръбьн бѫдете. нъ дръꙁате аꙁъ побѣдхъ мра М Йо 16.33 Изч М З А СЕ С Гр ϑλῖψις σκυϑρωπῶς скръбънъ скръбенъ Нвб скръбен ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА