Старобългарски речник
скръбь 
скръбь - ж 1. Скръб, печал, тъга молте же сѧ да не бѫдетъ бѣство ваше ꙁмѣ н въ соботѫ. бѫдетъ бо тогда скрьбь велѣ. ѣкаже нѣстъ бꙑла отъ наѧла въсего мра до селѣ. н матъ бꙑт М Мт 24.21 З А СК Б абе же по скръб дьн тѣхъ. слъньце мръкнетъ.  лѹна не дастъ свѣта своего. ꙇ ꙁвѣꙁдꙑ съпадѫтъ с нбсе. ꙇ слꙑ небескꙑѩ двгнѫтъ сѧ М Мт 24.29 З, А, СК, Н. Срв.Мк 13.24 М З нъ ѣко с глахъ вамъ. скръб сплънь сръдъца ваша М Йо 16.6 З А СК скръбі сръдъца моего е ѹмножішѩ сѩ.  ѡтъ бѣдъ моіхъ іꙁведі мѩ СП 24.17 Срв. СЕ75а 19 ꙁбаві бже ілѣ отъ въсѣхъ скъбьі (погр. вм. скръбꙑ, Север., с. 30, бел. под линия) его СП 24.22 Срв. СЕ75b 6—7 тꙑ есі прібѣжіште мое отъ бі (погр. вм. скръбі, Север., с. 38b, бел. под линия) одръжѩштѩѩ мѩ СП 31.7 Срв. С234.26 скръб ї бѣдꙑ обрѣтѫ мѩ. ꙁаповѣд твоѩ поѹене мое сѫтъ СП 118.143 ѡ ꙁбавт сѧ ма.  намъ. отъ вꙿсеѩ скръб. гнѣва бѣдꙑ  н СЕ 9b 18 Срв. СЕ61а 20 ꙇ отрѣб ѹста его. ѡтърн отъ нхъ врѣдъ сѫще вь нхъ. ꙇ отъ одръжѧщхъ болѣꙁне. ꙇ отъ скръбе вьꙁвед СЕ 28а 25 поко дшѭ раба твоего сего. на мѣстѣ свѣтълѣ. на мѣстѣ хладьнѣ. отънѭдѣже отъбѣже болѣꙁнь. скръбь  въꙁдꙑхане СЕ 57а 5 Срв. СЕ64b 18 дръжа же таковаꙗ неѹтѣшмаꙗ скрьбь. на мꙿнога врѣмена С 190.30 воле ѹбо  плаъ творш. давъшѹѹмѹ вьсѣмъ радость.  скръбь отъ еугꙑ отъвръгшѹ С 457.19 Прен.Товар, бреме. въведе нꙑ вь сѣтъ. положілъ есі. скръбъ на хрьбътѣ нашемъ СП 65.11 2. Мъки, страдания слаⷡ҇ (...)  нѣ. (...) намъ п(...) помощъ (...) скр(ъбехъ) обрѣтъшхъ (...) ꙃалѡ. ꙁ молтвꙑ бцѧ поѫще т. алелѹга Е 26б 3 глетъ бо аплъ. мноꙁѣм скръбьм. подобаетъ намъ вьнт въ црство нбское СЕ 69b 11—12 отъвѣшта мѹ антон ... старъ ѹже сꙑ. сьде рьнецъ не можеш бꙑт ... не можеш бо тꙑ сътръпѣт скрьб пѹстꙑн҄ьскꙑхꙿ С 169.28  събъравъше плъкꙑ своѧ. прѣплѹвъше рѣкѫ рекѫмѫѭ дѹнавъ. плѣнꙗахѫ рак҄ѭ. скрьбь же  пеаль не хѹдѫ мѣахѫ граждане С 191.19 ащ(е кꙿ)то матъ ѹм()ленье.  слъꙁъ вь м(...)хъ. да помолтꙿ сѧ гв(.) да ꙁбѣж(..) ѿ тоѩ скръб (в)елкъ (..) хо(..)щѧѩ пр(т) на ꙁемл(..) Р IV 1.12 Беда, нещастие. еліко авілъ есі мьнѣ скръбі мъногꙑ ꙁълꙑ. ї обрашть жівілъ мѩ есі. ї отъ беꙁдьнъ ꙁемⷧ древле въꙁведе мѩ СП 70.20 Болка. жена егда раждаатъ. пеаль матъ. ѣко прде годь еѩ. егда же родтъ отроѧ. къ томѹ не помьнтъ скръб ꙁа радостъ. ѣко род сѧ лвкъ въ мръ М Йо 16.21 З 3. Физическо мъчение, изтезание тъгда прѣдадѧтъ вꙑ въ скръбь. ꙇ ѹбьѭтъ вꙑ. ꙇ бѫдете ненавдм вьсѣм ѩꙁкꙑ. ꙇмене моего рад М Мт 24.9 ЗI А СК цѣсарь ѹалъ. прꙁъва дꙿва болꙗрна ... прѣдастъ ма прѣподобьнааго глагол҄ꙙ. ꙁатворта  вь темнц съ вьсѣкоѭ скръбьѭ.  вергꙑ наложта на вꙑѭ мѹ. доньдеже обрашть сꙙ ѹморѫ . по сѹтьнѣѣмъ го прореен С 195.22 с ѹбо мѫен бꙑшꙙ тъгда скръб прмъше многꙑ.  въ подвꙁан мѫеньстѣѣмъ съконьашꙙ сꙙ С 256.15 4. Страх, притеснение вⷣ҇ънегда вьꙁꙑвахъ ѹслꙑша мѩ бже правъдъї моеѩ. въ скръбі пространілъ мѩ ес. помлѹі мѩ ї ѹслꙑші молітвѫ моѭ СП 4.2 Срв. СЕ73а 5 вьꙁскахъ гѣ і ѹслꙑша мѩ. ї отъ вьсѣхъ скръбе моіхъ іꙁбавт мѩ СП 33.5 Отчаяние, малодушие. то вдѣвъ  слꙑшавъ божьствънꙑ їѡанꙿнъ радостьнъ ѹбо бꙑстъ. о отьц скрьбь отътрꙙсъ. тъьѭ пеааше сꙙ о вьꙁвѣштенѣмъ скѹсѣ С 295.29 сце по ꙁем ходꙙ горѣ сѣдꙙштааго ѧꙁꙑкъ нꙑ покажеш. подобьнꙑ мѣрꙑ хранꙙ же въ скрьб въ гнѣвѣ. въ желѣтвѣ въ трѹдѣ С 383.15 М З А СК Б Н Е СП СЕ С Р Гр ϑλῖψις λύπη πένϑος ὀδύνη ἀνάγκη τὸ ϑλίβεσϑαι ἀϑυμία παροικία скрьбь скръбъ Нвб скръб ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА