Старобългарски речник
скотъ 
скотъ м 1. Диво животно, звяр ї вкъ въ ьсті сꙑ не рамѣ. прілож сѩ скотѣхъ несъмꙑслънъхъ і уподобі сѩ мъ СП 48.13 Срв. СП48.21 ні въ скота мѣсто въ слѣдъ несъмꙑслънъ похотꙇмъ ходіті К 2b 3 въ н҄еже мѣсто аште въпадетъ какъ любо скотъ. то к томѹ жво не ꙁлѣꙁетъ С 193.16—17 2. Скот, добиче, домашно [товарно, впрегатно] животно въсаждъ же  на сво скотъ прведе  въ гостнцѫ. ꙇ прлежа емъ М Лк 10.34 З А СК еда тꙑ боле ес отъца нашего ѣкова. ꙇже дастъ намъ стѹденецъ сь. ꙇ тъ ꙁ него птъ  снве его  скот его М Йо 4.12 З А онъ ... съвꙙꙁа брѣмꙙ хотꙙ на скотъ въꙁложт С 41.11 пророкъ же наанъ рее. ловѣкъ нѣкто бѣ богатъ. мѣѧ скотꙑ  рѣдꙑ многꙑ С 359.28 Събир.Добитък, домашни животни. ї скотъ іхъ во съмръті ꙁатворі СП 77. 50  блгс ѩ  ѹмьножішѩ сѩ ѕѣло.  скотъ їхъ не ѹмалі СП 106.38 аще кꙿто ѹкрадⷮ҇е. главъно ꙿто. л скотъ ... д҃ лⷮ҇ѣ дⷫ҇а каетⷭ҇ъ СЕ 102b 5 М З А СК СП СЕ К С Гр κτῆνος ζῷον ϑρέμμα ποίμνιον κτήνη κτηνώδης Нвб скот ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ДА Срв скотовъдец м ОА Дюв