Старобългарски речник
скоръп 
скоръп -ꙗ м Скорпион, вид животно се даѭ вамь власть настѫпат на ꙁмѩ ꙇ скорьпѩ. ꙇ на вьсѫ слѫ врага М Лк 10.19 З, А, СК. Срв. СЕ51b 19—20 С556.14 ХIАб 18—19 котерааго же отъ васъ оца въспростъ снъ ... аца. еда по(да)стъ емѹ скорьп М Лк 11.12 Изч М З А СК СЕ С Х От гр σκορπίος скорьп скоръф скорьф Нвб скорпий, скорпия остар ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв скорпион