Старобългарски речник
скорота 
скорота -ꙑ ж Скорост, бързина на действие такожде  копнц. скор господьстѣ бран. помааню тъкмо. подвꙁан божѧ скоротꙑ. дрѹгꙿ дрѹга вараѭште въкѹпѣ. вь дѣло съконьаваѭштꙙ. повелѣнмъ дѣтѣл С 463.28 Изч С Гр τάχος Нвб Срв скорост