Старобългарски речник
скврьнъ 
скврьнъ -ꙑ прил Скверен, нечист, гнусен ꙇꙁбав  отъ вꙿсего плътъскааго съгрѣшенѣ. просвѣт  отъ вꙿсеѩ скврънꙑ. ꙇ съвѣст. (вм. скврънꙑ съвѣст, Нахтигал, с. 221, бел. под линия) ост . ꙇ ѹкрѣп  на дѣло твохъ ꙁаповѣде СЕ 74а 20 бѣсъ нестꙑ  скврьнꙑ ὁ ἀκάϑαρτος καὶ παμμίαρος διάβολος В християнството и юдейството — свръхестествена сила, която причинява зло; демон, сатана не отъстѫп оть н҄его. нестъ бѣсъ  скврьнꙑ С 523.16 Изч СЕ С Гр ἐρρυπωμένος скврънъ Нвб скверен ОА ВА ЕтМл БТР АР