Старобългарски речник
скврьн҄ень 
скврьн҄ень -ꙗ ср Оскверняване, загуба на чистотата и светостта отъ вꙿсѣхъ ѹбо хран сѧ. ѡтъ нхъже въходтъ грѣховънаа съмръть. любодѣане. мьже стꙑн тѣлесънаа сꙿкврънтъ сѧ. нестотꙑ. еѭже скврънене тѣлѹ множтꙿ сѧ СЕ 89а 12 Изч СЕ скврънене Нвб Срв [о]сквернение книж ОА АР скверност ж сквернота ж ОА