Старобългарски речник
скврьна 
скврьна -ꙑ ж 1. Нечистотия, мръсотия тꙑ влко клюбе. ѡст водѫ сѭ. отъ скврънꙑ вꙿсеѩ СЕ 21а 5 2. Прен. Сквернота, гнусота, мерзост ꙁаклнаѭ тѧ бгомь ... ꙁвольшмь отъмꙑт кръщенемь. ветхѫѭ скврънѫ нашѭ СЕ 52b 24 скврънѫ отъ съвѣст хъ ост СЕ 22b 20 ꙁбав нꙑ отъ вꙿсеѩ скврънꙑ пльт ꙇ дха СЕ 37b 22 беꙁ скврьнꙑ ἄσπιλος, ἄπλαστος, ἀκηλίδωτος Непорочен, неосквернен не мꙙт ковьегомъ. да не кладеш же вь н҄емъ. бес порока съсѫдъ. бе скврънꙑ хлѣвна С 243.3 ꙗже въ стѣхъ срьдьцхъ бе скврънꙑ. втатъ С 338.20—21 да вꙑнѫ бескврънꙑ. [!] съкѹплене матъ ѹ тебе СЕ 95а 22 СЕ С Гр μολυσμός ῥύπος μύσος κηλίς σπιλάς [ὁ σπίλος] сквръна Нвб Срв скверн прил остар ОА ВА ЕтМл РРОДД скверно нареч ДА