Старобългарски речник
сꙗнь 
сꙗнь -ꙗ ср Сияние, блясък [образно] же с сѣне славѣ его ... сѣде о деснѫѫ велъствѣ на всокхъ Е 6а 12—13 въ прьвꙑѧ пакꙑ вѣрꙑ сꙗн вьнде С 362.27—28 вь велцѣ глѫбнѣ мѣѧ. съкръвенꙿ танааго сьꙗнꙗ С 345.21 по мноꙁѣхъ же лѣтѣхъ прѣбꙑваньꙗ ма въкѹпѣ.  сꙗньꙗ въ жт. по бол҄ьше въꙁдръжан ѧ с блаженꙑ анна. прѣвъсходꙙште свого ѹтелꙗ С 548.4 Изч Е С Гр ἀπαύγασμα στιλβότης сꙗн сьꙗн сѣне Нвб сияние ОА АК НГер ЕтМл БТР АР ЕА