Старобългарски речник
сць 
сць -сца -сце местоим показ 1. Такъв, който има определени или известни качества како можетъ лкъ грѣшенъ. сца ꙁнаменѣ творт М Йо 9.16А сце праꙁдьнка слово. сць веселꙗ обраꙁъ С 430.28, 29 на сцѫ смокве вьꙁлѣꙁе ꙁакꙿхе вдѣтъ господа С 350.12 сца бѣ  ꙁмꙗ сладька бесѣдоѭ. нъ горька льстѭ С 351.8 2. Като същ. сце ср ед ταῦτα, τοιαῦτα, τάδε, τοῦτο Това нещо, такова нещо глѭщю же емѹ къ нмъ сце. наѧсѧ кънжънц  фарсѣ. лютѣ ѣко гнѣват сѧ М Лк 11.53 З ꙇ глашѧ емѹ. коеѭ областѭ се творш. л къто т дастъ область сѭ. да сце творш З Мк 11.28 нъ слѹша раꙁѹмьно сце глагол҄ꙙ С 365.5 сце ѹбо нꙑнꙗ глагол҄емъ. да отъсѫдѹ бѫдѫтъ ꙗвѣ словеса хрстосова сѫшта С 379.20 М З А СЕ К С ЗЛ МЛ Гр τοιοῦτος οὗτος τοιόσδε Вж. при сце Нвб