Старобългарски речник
ссн 
ссн -ꙗ м ЛИ 1. Сисиний — един от 40–те кападокийски воини, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март а се мъ мена ... ѹлꙗн. сснї С 69.12 стъ. ѯаньтасъ. сснъ ... молт ба ꙁа нꙑ ТН 2. Сисиний I — цариградски патриарх [426—427 г.]. Пр. на 11 октомври мⷺца октоⷠ҇ а҃ ꙇ҃. стхъ оць наⷲ҇ архппь црѣ града. нектара арсака. адка ссна (!) А 122b 14 3. Сисиний — епископ на Лаодикия [Фригия, Мала Азия] епіскѹпъ же ссн ѹааше глагол҄ꙙ къ хрстовомъ рабомъ С 220.30 метъ же епскѹпа сснꙗ С 221.21 А С ТН Гр Σισίνιος Σισίννιος сснї сснъ