Старобългарски речник
снаскъ 
снаскъ -ꙑ прил МИ гора снаскаꙗ Σινᾶ, ὄρος Σινᾶ, ὄρος Σιναῖον, [ὄρος] τὸ Σιναῖον Планината Синай; Синай мⷺца еноⷬ҇ г҃ꙇ҃. стъхъ оць наⷲ҇хъ  мⷱкъ ꙁбіенъⷯ҇ на снастѣ горѣ А 141а 14 сѣ бо еста два ꙁавѣта. еднъ бо ѿ гор снаскѧ. въ работѫ раждает сѧ Е 27б 12 тѣло ѹбо сво на снескѫѭ горѫ прнесъ С 273.4 їѡанъ ... съ горꙑ къ. намъ новꙑ с боговдъцъ. снескꙑѧ помлꙑсломъ (!) съшедъ. покаꙁа намъ ... скржал С 278.1—2 свѧтаꙗ гора снаска τὸ ἅγιον ὄρος Σινᾶ Монашеското общежитие на планината Синай мѣсꙙца марта л҃ жт прѣпрость. отьца їѡана гѹмена стꙑѧ горꙑ снескꙑ С 272.6 А Е С снескъ Нвб синайски ОА ВА