Старобългарски речник
сна 
сна -ꙑ ж МИ Синай — планина на едноименния полуостров в Югозападна Азия между Суецкия залив и залива Акаба на Червено море. Според старозаветната традиция там Йехова дал 10–те заповеди на Мойсей [Изх 19.4 — Чис 10.33]. Ап. Павел в Гал 4.24—25 символично отъждествява пл. Синай с Агар — робинята на Сара, жената на Авраам и майката на Измаил. Така алегорично се представя еврейската църква, поробена от обредните закони чрез Агар гь въ ніхъ вь сінѣ въ стѣ СП 67.18 агаръ бо естъ снѣ гора. еже въ равї Е 27б 14 Изч Е СП Гр Σινά [вар. Σινᾶ Σιναί] От евр Sīnaī снѣ сіна