Старобългарски речник
смоновъ 
смоновъ прил ЛИ 1. Симонов, който принадлежи на Симон прдѫ въ домъ смоновъ  аньдрѣовъ М Мк 1.29 З 2. Симонов, който е в някакви отношения със Симон тъшта же смонова лежаше огнемь жегома М Мк 1.30 З глааше же юдѫ смонова ꙇскарота. сь бо хотѣаше прѣдат  М Йо 6.71 З М З А Гр [τοῦ] Σίμωνος Вж. при смонъ Нвб