Старобългарски речник
сльно 
сльно нареч Силно, с голяма сила око ѹбо вдꙙ л дѫбъ цвѣтьанъ. л стонкъ слно текѫштъ С 343. 5 Във висока степен, много. съвѧꙁаѩ слабо.  раꙁдрѣшаѩ слъно СЕ 64а 18—19 Изч СЕ С Гр ἐν δυναστείᾳ [вар. ἐν δυνάμει] слно слъно Нвб силно ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА