Старобългарски речник
сельнъ 
сельнъ -ꙑ прил Полски, който се отнася до поле съмотрте крнъ селънꙑхъ. како растѫтъ М Мт 6.28А аще же сѣно селъное дьнесъ сѫштее. а ѹтрѣ въ огнь вьметомо. бъ тако (ѡ)дѣетъ. кольм пае васъ маловѣр М Мт 6.30 Срв.Мт 6.30 СК съкаж намъ пртъѫ. плѣвелъ селънꙑхъ М Мт 13.36 З А съмотрте цвѣтъ селънъꙇхъ. како растѫтъ З Лк 12.27 Срв.Мт 6.28 З СК посрѣдѣ горъ проідѫтъ водꙑ. напоѩтъ вьсѩ ꙁвѣрі сілънꙑѩ (погр. вм. селънꙑѩ, Север., с. 133, бел. под линия) СП 103.11 красота сельнаа съ мьноѭ естъ СП 49.11 ѹмнож жта ꙁем. ꙇ дрѣва сельнаа. блⷢ҇аслов СЕ 12b 15 Изч М З А СК У СП СЕ Гр τοῦ ἀγροῦ селънъ Нвб селен остар ВА