Старобългарски речник
седмцеѭ 
седмцеѭ нареч Седем пъти, седмократно  аще седмцеѭ. дньмь съгрѣштъ т.  седмцеѭ обраттъ сꙙ къ тебѣ. глѧ каѭ сѧ. отъпѹст емѹ СК Лк 17.4 Срв. А седмькратцеѭ ... седмцеѭ. седморо седмцеѭ ἑπταπλάσιον Седмократно телцѫ да жлѣдетъ седморо седмцеѭ С 360.13 седмь десѧтъ кратъ [] седмцеѭ ἑβδομηκοντάκις ἑπτά Седемдесет пъти по седем гла емѹ съ. не глѭ тебѣ до седмь кратъ. нъ до седмь десѧтъ кратъ седмцеѭ М Мт 18.22 З тꙑ бо ес бъ повелѣвꙑ въпадаѭщмъ въ грѣхꙑ. седмь десѧтъ кратъ.  седмцеѭ СЕ 75b 19—20 Изч М З А СК СЕ С Гр ἑπτάκις Нвб Срв седмѝца ’название на цифрата 7’