Старобългарски речник
свѧщень 
свѧщень -ꙗ ср 1. Освещение, даряване на светост, освещаване сътвор ѭ нестьлѣнью стоьнкъ. свⷳ҇ѧнью даръ СЕ 5а 3—4 сътвор ѭ бꙑт ... свѧщене недѫгомъ СЕ 6b 20 блгв вно се. своеѭ благостѭ ... кропленемь. ꙇ свѧщене водꙑ СЕ 20а 5 Освещаване на храм. вь дьнь свꙙштенꙗ. бꙑвъшааго въ манастꙑр ьстьнѣ црькъв. прѣстꙑѧ богородцꙙ  прснодѣвꙑ марѧ С 288.10 Като название на храмов празник. мⷺца юⷧ҇ ҃ћ а҃ свⷳ҇не цркве стъѩ бцѧ. ѣже въ влахернаⷯ҇ А 151а 6 свѧщене стмѹ мнѣ Е 35б 12 2. Свято нещо, светиня не дадте сщенꙗ пъсомъ СК Мт 7.6 3. Само мн. свѧщеньꙗ τὰ ἐγκαίνια Обновление — юдейски празник за възпоминание на възстановяването на храма в Ерусалим бꙑшѧ же тогда свѧшнѣ (!) въ ꙇлмѣхъ. ꙇ ꙁма бѣ З Йо 10.22А З А СК Е СП СЕ С Гр ἁγιασμός ἐγκαινισμός [τὰ] ἐγκαίνια τὸ ἅγιον свѧщен свꙙштен свѧщене Нвб Срв [о]свещение ОА ДА