Старобългарски речник
свѧщат сѧ 
свѧщат сѧ -свѧщаѭ сѧ -свѧщаш сѧ несв свѧщат сѧ самъ ἁγιάζω ἐμαυτόν Принасям се в жертва  ꙁане аꙁь свщаѭ сѧ самъ. да бѫдѫтъ  т свщен вь сстнѫ А Йо 17.19 Изч А Вж. при свѧщат Нвб