Старобългарски речник
свѧщат 
свѧщат -свѧщаѭ -свѧщаш несв Освещавам, правя нещо свято бѹ  слѣп. кто боле естъ. ꙁлато л л цркꙑ. свщаѭщѣ ꙁлато М Мт 23.17 ЗI то бо естъ боле. даръ л л олтарь свщаѩ даръ М Мт 23.19 ЗI Изч М З Гр ἁγιάζω свѧштат Нвб свещавам [се], светявам [се], светя̀ [се] ВА Дюв НГер ЕтМл ДА [о]свещавам ОА