Старобългарски речник
свѧтьба 
свѧтьба -ꙑ ж Освещение, приемане на светост, освещаване тꙑ бо ес стъба наша. ꙇ тебѣ славѫ въсꙑлаемъ оцю СЕ 6а 20 влко гі бже. прꙁꙑваѩ праведьнкꙑ на стъбѫ. ꙇ грѣшънкꙑ на покаане СЕ 74а 12 ....(ст)ъба(......)е [свѧтьба, Мирчев, Кодов, Индекс, с. 250] естъ Е 17б 4 Изч Е СЕ Гр ἁγιασμός свѧтъба Нвб святба остар ВА