Старобългарски речник
свѣн҄е 
свѣн҄е предл род За означаване на положение вън от границите на даден предмет: извън, вън от  отъведъ паула свѣн҄е сѫдїшта пріꙁъвавъ ѹлꙗнѭ рее къ н҄е С 1.15 Изч С Гр ἀπό Нвб Срв [о]свен