Старобългарски речник
сваръ 
сваръ м Разпра, размирица, караница ꙇсповѣдаѭ сѧ ... вꙿсѣхъ ... мохъ грѣхъ. ѩже ... съгрѣшхъ ... прсно въпадаѭ въ блѫдꙑ ... въ съвадꙑ. въ плѧсанѣ. въ гр ꙁълꙑ. въ сварꙑ СЕ 68а 26 добро събърашꙙ. нъ ꙁълъ съборъ. не на любьве нъ на сваръ С 385.10 тѹ жвѫтъ. враждꙑ  свар  прѣльст С 400.20 Изч СЕ С Гр μάχη Нвб свара ж остар НГер ЕтМл ЕА Срв сварлив прил ОА