Старобългарски речник
самохотьнѣ 
самохотьнѣ нареч Самоволно, по собствено желание, доброволно нъ да ѹвѣдꙙтъ ꙗко  жвъ самохотьнѣ пострада С 444.13 Изч С Гр ἑκών Вж. при самохоть Нвб