Старобългарски речник
самораст
самораст
-саморастѫ
-саморастеш
несв
сег
деят
прил
саморастꙑ
αὐτομάτως φυόμενος
За растение — саморасъл, който израства сам, без да е посят от някого; диворастящ
объхождааше пѹстꙑн҄ѫ. събранꙗ рад саморастѫщхъ мелагр. отъ н҄хъже кръмꙙтъ сꙙ же въ пѹстꙑн҄і отъходьнц
С
289.11
Изч
С
Нвб
самораст
ОА
ВА
Срв
саморасъл
ОА
Дюв
саморасляк
м
ОА
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
самораслица
ж
НТ