Старобългарски речник
самоꙁвольнъ 
самоꙁвольнъ -ꙑ прил Самоволен, който се прави по собствена воля и желание, доброволен прведе сꙙ самъ ꙗко нѣкака ста самоꙁвол҄ьна жрътва къ велкѹѹмѹ сттелю С 273.2 Изч С Гр ἐϑελόϑυτος Нвб Срв самоволен ЕтМл БТР АР ДА