Старобългарски речник
салом 
салом ж нескл [?] ЛИ Саломия — жената на галилейския рибар Зеведей, майка на евангелиста ап. Йоан [Богослов] и на ап. Яков Зеведеев [Стари], една от мироносиците. Пр. в Неделята на мироносиците [и 3 август] бѣахѫ же  женꙑ ꙁдалее ꙁърѧштѧ. въ нхъже бѣ  марѣ магдалн. ꙇ марѣ ѣкова малаего. ꙇ мат осова. ꙇ салом М Мк 15.40 З ꙇ мнѫвъш соботѣ. марѣ магдалн. ꙇ марѣ ѣковлѣ  салом. кѹпшѧ ароматъ М Мк 16.1 З А Изч М З А Гр Σαλώμη От евр šālōm ’мир’ салъм саломі Нвб Саломия ЛИ Саломея ЛИ СтИл, РЛФИ