Старобългарски речник
салмонъ 
салмонъ м ЛИ Салмон — вожд на Юдиното племе, мъж на Раав и баща на Вооз [Рут 4.21]; един от прадедите на Христос нассонъ же роді сальмона. салмонъ же роді вооꙁа А Мт 1.4, 5 Изч А Гр Σαλμών От евр ̣Salmōn и ̣Salmā’ [1Пар 2.11], ̣Salmāh [Рут 4.20] сальмонъ