Старобългарски речник
савна 
савна -ꙑ; савн҄ -ѧ ж ЛИ Сабина — мъченица заедно със св. Пионий презв. Смирненски, Асклепиад, Македоний Лин и др. по времето на имп. Деций [249—251 г.]. Пр. на 11 март полемѡнъ рее коѧ цръкъве. савна рее съборънꙑѧ. полемѡнъ рее кого бога ьтеш. савна рее вьседръжтелꙗ. же сътвор небо  ꙁемьѭ С 132.21— 22, 23 госпожда бо  въ врѣменехъ гордꙗна цѣсара. хотꙙшт обратт савнѫ отъ вѣрꙑ. отъгъна ѭ отъ себе съвꙙꙁавъш С 132.14 ѧт бꙑшꙙ пон преꙁвутеръ.  савн сповѣдьнца С 124.25  народъ рѫгааше сꙙ  ꙁаѹшаꙿхѫ .  къ савн кꙿто глаголааше С 139.1 С Гр Σαβῖνα Нвб Савина ЛИ Савинка ЛИ Савка ЛИ СтИл,РЛФИ