Старобългарски речник
саваII 
сава -ꙑ ж МИ Сава̀ — царство в Южна Арабия [Ис 60.6, Йер 6.20, Йез 27.22, 38.13, Йоил 3.8, 3Цар 10.1—13] със столица Мериб [дн. развалини на южния нос на Арабския полуостров в Йемен], чието население се е преселило в Етиопия, Африка цѣсарі тарьсьсіції отьці дарꙑ прінесѫтъ. цѣрі аравьстїі саво дарꙑ прінесѫтъ СП 71.10 Изч СП Гр Σαβά От евр šebā’