Старобългарски речник
рѫьнъ 
рѫьнъ -ꙑ прил Който се отнася до ръка моⷧ҇ на ръватвꙑ рѫьнꙑ҇ СЕ 30b 19 повелѣшꙙ вльсв пръстꙑ мѹ отъсѣкат обоѧ. рѫьнꙑѧ  ножънꙑѧ С 268.4 тако беꙁ млост лѣвѫѭ рѫкѫ къ огню прдѣѧ трьпѣаше. дон҄елже ѹдове рѫьнꙑхъ пръстъ ꙁгорѣвьше отъпадошꙙ С 516.27 Изч СЕ С Гр τῶν χειρῶν τῆς χειρός Нвб Срв ръчен ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА