Старобългарски речник
рѫкотвор҄енъ
рѫкотвор҄енъ
-ꙑ
прил
Ръкотворен, сътворен от човешка ръка
аꙁъ раꙁорѭ црквь сѭ рѫкотворенѫѭ
М
Мк 14.58
Изч
М
З
Гр
χειροποίητος
Нвб
ръкотворен
ОА
ВА