Старобългарски речник
рѣпь 
рѣпь -ꙗ ср Репей, бодил отъ плодъ хъ поꙁнате ѩ. еда обемлѭтъ отъ трънѣ гроꙁнꙑ. л отъ рѣпѣ смокъв М Мт 7.16 З Изч М З Гр τρίβολος рѣп Нвб Срв репей ОА Дюв НГер ЕтБАН ЕтМл БТР АР ДА