Старобългарски речник
рѣдъкъ 
рѣдъкъ -ꙑ прил Рядък, отделен, единичен потом же градьць малъ на брѣꙁѣ сьтворвъ.  тъ вь рѣдъкꙑѧ асꙑ дьн дѣлаѧ. отъ того крьмл҄ѫ себѣ мѣаше С 519.6 Изч С Гр φανερός Нвб Срв рядък ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА