Старобългарски речник
рьвьноват 
рьвьноват -рьвьнѹѭ -рьвьнѹш несв 1. Проявявам усърдие, ревност, стремеж към някого, към нещо наьн(ъ)ше бо рьвьноват на доброе ЗЛ IIа 16—17 Надпреварвам се.  мꙿноꙁ отъ стоѧштааго тѹ народа. бѣахѫ текѫште.  рьвънѹѭште кꙋпьно. кꙿто прьво вьндетъ къ н҄е С 2.28 Подражавам някому. ꙗкоже аште ръвънѹте женамъ. прѣмѣнте ѹтварь ѭже обложен сте С 447.5— 6 2. Завиждам, ревнувам не ревънѹіте лѫкавьнѹѭщімъ СП 36.1 не ревьнѹї спѣѭщюем (!) ѫтемь (!) своїмь СП 36.7 не ревьнѹї ѣко лѫкавьноват СП 36.8 ꙗко  вьнѣшьньі хьірьц рьвьнѹѭтъ тъьно мъ ѹмѣѭштмъ хꙑтрьцемъ ЗЛ IIа 12 Изч СП С ЗЛ Гр ἐρίζω διαμιλλάομαι ζηλόω παραζηλόω ζηλοτύπως ἔχω рьвъноват ръвъноват ревьноват ревъноват Нвб ревнувам ОА Дюв БТР ЕтБАН АР ДА