Старобългарски речник
ръпътат 
ръпътат -ръпъщѫ -ръпъщеш несв Роптая, недоволствам  ръпътаахѫ кънжънц хъ  фарсѣ. къ ѹенкомъ его глѭще. по ъто съ мꙑтар  грѣшънкꙑ ѣсте  пьете М Лк 5.30 З А ръпътаахѫ же юде о немь ѣко рее аꙁъ есмъ хлѣбъ съшедꙑ съ небесе М Йо 6.41 З А ръпъштѫштеі наѹѧтъ сѧ послѹшат К 1а 14 кꙿто ѹбо понѹд ждовъ жрът велфегорѹ ... л ръпътат на ба л протвт сꙙ мѡӱс С 127.9 Приказвам, обсъждам. слꙑшашѧ же фарсѣ народъ ръпьщѫштъ о немь се. ꙇ посълашѧ архере  фарсе слѹгъ да мѫтъ і М Йо 7.32 М З А К С Гр γογγύζω διαγογγύζω ропътат рьпътат Нвб ропща остар ВА НГер ЕтМл роптая ОА ВА АК НГер Дюв ЕтМл БТР АР рапам, ропам диал РРОДД ДА