Старобългарски речник
ръпътань 
ръпътань -ꙗ ср Ропот, роптание, недоволство да отъстѫптъ отъ васъ вꙿсе ослѹшане. протвьно слово. гръдость ... распьрѣне. репътане СЕ 91b 18 Изч СЕ Гр γογγυσμός репътане Нвб роптание остар ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР