Старобългарски речник
рѹфовъ 
рѹфовъ прил притеж ЛИ Руфов, на Руф — един от 70–те апостоли, епископ на Тива в Гърция, син на Симон Киренеец. Пр. на 8 април ꙇ ꙁадѣшѧ ммо ходѧштю. етерѹ смонѹ. к҄ѵрѣннѹ грѧдѫштю съ села. оцю алекꙿсанꙿдровѹ. ꙇ р(ѹ)фовѹ. да въꙁъметъ кръстъ его З Мк 15.21 Изч М З А СК Гр [τοῦ] ῾Ρούφου От лат Rufus