Старобългарски речник
рѹмѣнъ 
рѹмѣнъ -ꙑ прил Румен, зачервен, ален глаголаахѫ ц о пон. како прсно блѣдъ сꙑ нꙑн҄ꙗ рѹмѣно лце мѹ стъ С 133.8 Изч С Гр πυρρός Нвб румен ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА Срв Румен ЛИ Руменов ФИ Руменски ФИ Румяна ЛИ Румена ЛИ СтИл,РЛФИ