Старобългарски речник
рѹвн҄ь 
рѹвн҄ь прил притеж МИ Който се отнася до Рува ъстънꙑ їѡанъ бѣжꙙ беснънааго събора отде въ пѹстꙑн҄ѫ рѹвн҄ѫ С 288.27— 28 Изч С Гр τοῦ ῾Ρουβᾶ