Старобългарски речник
родтел҄ьскъ 
родтел҄ьскъ -ꙑ прил Родителски, който принадлежи на родителите лѣтѹ же нѣкомꙋ мнѫвъшѹ.  родтел҄ема о хѣ ѹмъръшема.  раꙁдѣл҄енѹ бꙑвꙿшѹ родтельскѹ мѣню С 279.8—9 родтелю бꙑвъ ... богатъствомъ же  слѹтмъ родтел҄ьскꙑмъ кꙑпꙙштьмъ.  въ мноꙁѣхъ старѣшньствѣхъ градъскꙑ лѣпьствовавъшемъ С 278.20 Изч С Гр γονικός [τοῦ] γένους Нвб родителски ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР