Старобългарски речник
рогъ 
рогъ м 1. Рог на животно ї годѣ бѫдетъ бѹ пае тельца юна. рогꙑ їꙁдѣѭшта і паꙁнегъті СП 68.32 блгввъꙶ. жрътвѫ аврамⷧѭ. подъ дѫбомь мамьбрскꙑмь. ꙇ телець мѧкокъ. ꙇ овенъ дръжмъ ꙁа рогъ. въ гръмѹ савековѣ СЕ 15b 8 Образно. спі мѩ отъ ѹстъ лъвовъ. і отъ рогъ інорожъ съмѣренъе мое СП 21.22 2. Един от четирите рога на юдейския олтар съставте праꙁдьнкъ въ осѣнѣѭштїхъ. до рогъ олътарьвънꙑхъ СП 117.27 3. Прен. Сила, твърдост [според религиозните еврейски вярвания] въспоѭ бѹ іѣковью. ї вьсѩ рогꙑ грѣшьнікъ съломлѭ СП 74.10 н саѹлъ пръвꙑ поноввꙑ цѣсарьскꙑ вѣньць. н даудъ рогомъ ꙗвьнꙑ достонъ цѣсарьствю нареенъ С 238.18 въꙁдвꙃат [въꙁност] рогъ ἐπαίρω τὸ κέρας, ὑψόω κέρας Възгордявам се рѣхъ ꙁаконопрѣстѫпьнікомъ. не прѣстѫпаіте ꙁакона. ї съгрѣшаѭштеімъ не въꙁносіте рога. ні въꙁдвіжіте на вꙑсотѫ гога (погр. вм. рога, Север., с. 95, бел. под линия) вашего. ї  (!) гліте на ба неправъдꙑ СП 74.5 ꙇ вьꙁдвже рогъ спснѣ нашего. въ домѹ давда отрока своего М Лк 1.69 З въꙁнесетъ сѧ рогъ кого ὑψοῦται τὸ κέρας [τὰ κέρατα] τινός Някой бива прославен, възвисен правъда емѹ прѣбꙑваетъ въ вѣкъ вѣкѹ. рогъ его вьꙁнесетъ сѩ въ славѣ СП 111.9 въспоѭ бѹ іѣковью. ї вьсѩ рогꙑ грѣшьнікъ съломлѭ. і въꙁнесетъ сѩ рогъ праведьнаего СП 74.10 ї съсѣкѫ отъ лца его врагꙑ его. ї ненавідѩштѩѩ і побѣждѫ. ї рѣснота моѣ і млость моѣ съ нмь. ї въ імѩ мое въꙁнесетъ сѩ рогъ его СП 88.25 ꙁбост рогꙑ κερατίζω Набода, намушкам някого с рога о тебѣ врагꙑ нашѩ ꙁбодемъ рогꙑ. ї о мені твоемъ ѹніъжмъ въстаѭщѩѩ на нꙑ СП 43.6 рогъ съпасеньꙗ κέρας σωτηρίας Рог на спасението — в библейските сказания, символ на могъщество и сила бъ моі помоштънікъ моі ѹпъваѭ на нъ. ꙁаштітънікъ мо рогъ спнъѣ моего СП 17.3 М З СП СЕ С Гр κέρας Нвб рог, рога и рогове мн ОА АК НТ Дюв НГер ЕтБАН ЕтМл БТР АР ДА Срв Рогът МИ ГХ,МИМ Рога МИ Рогуля МИ КП,МИБелосл Рого МИ БС,ЕРГ Роглево МИ БМС Рогле МИ АМС,Полог Рогуша МИ РогПрисое МИ ЙЗах,Кюст.кр Роглев ФИ Рогов ФИ СтИл,РЛФИ