Старобългарски речник
ровоамъ 
ровоамъ -а м ЛИ Ровоам [3Цар 12—14, 1Пар 10—12] — юдейски цар [928—911 г.], син на Соломон [3Цар 11.43, 1Пар 9.31] соломонъ же роді. ровоама. ровоамъ же род авіада А Мт 1.7 Изч А СК Гр ῾Ροβοάμ От евр Rehab‘ām ровоомъ