Старобългарски речник
рторьскъ 
рторьскъ -ꙑ прил рторьскаꙗ хꙑтрость ἡ ῥητορική Ораторско изкуство, красноречие  к н҄емѹ рѹфнъ кто прѣдъстоѧ. въ рторьстѣ хꙑтрост. с рее стан пѡні не вела сꙙ С 138.9—10 Изч С Нвб риторски ОА ВА Срв риторически, риторичен ОА АК БТР АР