Старобългарски речник
рмнъ 
рмнъ м Римлянин, жител на Римската империя ꙗкоже бо гда рѹмнъ сꙑ лѹтъ сꙙ сѫд. не послѹшатъ отъвѣштаваѭштаꙿго же не ѹмѣтъ тако бесѣдоват С 382.19 нь нѣстъ намъ ѹбт. не пон҄еже сьвѣтоват. нъ пон҄еже не мошт. ѹже бо бѣахѫ такоѧ власт. рѹмꙑ отънꙙт С 433.14 Изч С Гр [ὁ] ῾Ρωμαῖος Нвб Вж. при рмлꙗне